4 Новини За Зъболекаря на 2009 година Д-р Йосиф Петков е на 45 години. Роден е в Лом. Завършва Стоматологичния факултет на Медицинска академия през 1989 г. и е разпределен в Козлодуй, където започва работа като цехов стоматолог в АЕЦ. През 1991 г. става завеждащ отделение, а година по-късно – и директор на Стоматологичната поликлиника в Козлоуй. От 1994 г. има собствена практика. Семеен. Съпругата му – Веси Богданова – също е зъболекар. Голямата им дъщеря учи дентална медицина в Мюнхен, а по-малката – икономика в Ню Йорк. Хобитата му са ловът и риболовът. големите грастр. 3 дове“, обяви д-р Мария Джорова. В София работят около половината от всички зъболекари в страната. Това лишава голяма част от българските пациенти от достъп до качествено зъболечение. В малките населени места един зъболекар обслужва по няколко хиляди пациенти, което прави невъзможно качественото им лечение. „В старите членки на Европейския съюз има ясна регулация за разкриване на практики“, обясни членът на УС на Сдружението - д-р Георги Коновски. Там броят на зъболекарските кабинети е точно регламентиран и нов зъболекар може да започне да практикува само ако купи бизнеса на свой колега или наследи практиката. „У нас е достатъчно да платиш членския си внос в Зъболекарския съюз, за да започнеш работа“, обясни д-р Светлана Спасова, член на УС на Сдружението. „В големите градове идват хора от цялата страна, наемат апартаменти, работят, не декларират доходи. Губи държавата, а пациентите не получават качествена услуга“, обясниха участниците в пресконференцията. Всичко това води до сериозно влошаване на денталното здраве на населението в България. Според изследване, през 2005 г. децата до 12 години са имали по 2,5 развалени зъба, през 2008 г. - те вече имат по 3 зъба с проблеми. Ако през 2005 г. 25% от децата до 12 г. са били със здрави зъби, то през 2008 г. напълно здрави са 19%. И ако през 2005 г. показателите в България и Чехия са били съизмерими, през 2008 г. в Чехия се отчита значително подобрение, за разлика от спада, отчетен у нас. Една от причините, според Сдружението на българските зъболекари, е, че държавата не се занимава с денталното здраве - липсват здравна карта, национални програми за профилактика, стимули за професионалистите. В Германия зъболекарите получават данъчни облекчения, ако на всеки 5 години обновяват апаратурата си. „В България, напротив, за да сложиш рентген в кабинета си, трябва да извървиш път, все едно откриваш ядрена централа, тъй като наредбите не са променяни в близките 50 години“, коментира д-р Коновски. Носителят на тазгодишната награда - д-р Йосиф Петков обясни, че за да бъде узаконен малък рентген в кабинет, са необходими 6-7 месеца, не по-малко от 4000 лв., съгласието на всички живущи в сградата, където е кабинетът. Резултатът - у нас само в 1% от кабинетите имат рентгенови апарати, които са жизнено важни за провеждането на лечението, а в старите страничленки на ЕС процентът е 95. „Трябва да е ясно едно: без диагностика, няма качествено лечение“, подчерта д-р Петков. „Ние не веднъж сме поставяли тези въпроси пред заинтересованите институции. Гражданското общество обаче е това, което трябва да настоява всички те да вземат мерки, за да осигурят равен достъп до покачествено зъбно лечение. Обществото трябва да се интересува къде отиват парите, отпуснати от държавата по различни програми за профилактика, защото това са парите на данъкоплатците“, призова д-р Джорова. д-р Йосиф Петков